Умението да поддържаш косата красива и да създаваш забележителни прически

 Умението да поддържаш косата красива и да създаваш забележителни прически за първи път се появява в античните цивилизации и обхванатите с загадъчност страни, континенти и острови като Египет, Гърция, Азия и Хавай. В тях, дружно с ухаещата на цветя и билки кожа, косата е сложена в фетиш, а тези, които владеят фризьорския поминък са считани за хора с магични умения, дружно със знахарите, астролозите и математиците.

 В 1600 година след Христа, в Европа, се ражда думата коафьор, а фризьорското майсторство с изключение на за магично изкуство е прието и за специалност. През този интервал фризьорите правили и някои медицински и зъболекарски услуги. По време индустриалната революция Марсел Грато (Marcel Grateau) основава първия апарат за къдрене, като техниката и до през днешния ден носи неговото име (от британски и френски marcel – къдрене на маша). Той е и фризьорът разпространявал по този начин настоящите ретро къдрици. В този интервал Александре Годфуа измисля сешоара, а в Чикаго е открита първа професионална академия за фризьори. С настъпването на Великата Депресия, през 30-те години на предишния Век, доста фризьорски салони затварят порти, а част от козметичните компании, създаващи професионални артикули за коса, стартират произвеждане на бои за домашна приложимост. Въпреки разрастването на този пазар и до през днешния ден фризьорите са експертите, които познават в елементи структурата на косъма, другите видове коса и могат да реализират мечтания цвят и форма без да й навредят.  

Първите данни за следена поддръжка на косата идва от отдалечен Китай и Египет. Няма точна дата, само че въпреки всичко в предишното това към момента не е било независимо изкуство.

 Та в тези далечни времена единственото, което са правили е било намаляването на дължината на косата (при мъжете - чрез потреблението на пемза) и нейното нареждане,сресване и разнообразни способи на връзване (прибиране при жените). Обикновено скъсяването е ставало с тънки и остри ножове, от които в следствие през средновековието произлиза добре познатият ни бръснач. За сресването са употребявали гребени от кост (в по огромната си част) и в редки случаи са намирани при археологически разкопки - стоманени. А за подреждането на косата (или по този начин наречената прическа в днешно време) и нейното оставане в дадена форма са употребявали богат набор от масла - основата на днешните стилизиращи артикули.

 В малко по късно време епохата на велика Византия към този момент се следят и разнообразни прически - стартират да навлизат фибулите. Основата на днешните шишове за коса. Разликата, е че тогава са имали общо приложение - от закопчалка на дреха до предмет за основаване на прическа (при жените). Историята на модата при прическите може да се наблюдава и при другите императори. Малко прочут е фактът, че прически са правени и на брадите на високо поставените чиновници или такива с висок сан.

 И по този начин лека-полека стигаме до Средновековието. С напредването на науката и цивилизацията естествено и кръгозорът за основаване на разнообразни предмети се усилва. Подобряването на технологията за обработка на метал дава опция на стоманеният гребен да измести костния. Така се ражда и бръсначът. Първоначално е бил кинжалът, на който в следствие дръжката става чупеща се. Защо акцентирам на това? Просто тъй като ножицата към момента не е била измислена. Приложението му също като фибулата е било общо - от рязане на плат до подкастряне и бръснене. Пак малко прочут факт, е че шивачите за рязане на плат във френският двор са употребявали бръснач. Чак когато ножицата е открита като инструмент във средновековието бръсначът отстъпва място.

Паралелно с това стартира и третирането на косите с химични материали. Прехвърляме се във Френският двор като знак на суетата и модата. Жените стартират да употребяват разнообразни оцветяващи артикули от биологично и химическо естество. За оцветяването в тъмни тонове са употребявали отвари на разнообразни растения - едно, от които е кестенът. Най забавното, е че за изсветляване са използвали-живак. Е последствията няма да ги коментираме-на медиците се пада тази чест.

С отслабването на въздействието на църквата и нейните канони и настъпването на взрива на открития естествено нещата се трансформират. Химията стартира да се развива, познатите предмети с обща функционалност стартират да се трансформират и от ден на ден да имат лимитирано прилагане. Но да се върнем при Крал Луи... Модата на прическите тогава е била много шантава - по това време някъде се основава перукерството. Характерно за перуките, е че са били големи като в обособени случаи в тях са вплитани дребни кошнички с живи цветя.

В началото на 19 век тази си мода отмира, само че пък грижата за косата и нейното оформяне стартира да се усеща все по осезаемо. Това е един дълъг преход обвързван с научният взрив. През Първата международна война се появява минимализмът като мода. Дрехите се стесняват, дължините на косите също (всеки пести от всичко-военна криза). Така се ражда карето.

 Но най-осезаемо е през Втората международна война.Появяват се и фибите (провокирани от него)... След войната и възобновяване от нея естествено и косите стартират да са по дълги. До появяването на Vidal Sassoon. С подобрението на остарялото каре, вкарвайки бретонът като част от прическата и последователното изтъняване (подстригването на пластове) - това прекатурва света на фризьорството. Както появяването на бръснача, ножицата и може да се съпостави само с Коко Шанел за модата в облеклата. И до ден сегашен школата на Vidal Sassoon си остава една от водещите в стилното поделение - откотюр.

С напредването на технологиите се основава и боята за коса при започване на 80-те години, електрическата маша (преди това е била маша загряваща се със спиртник под нея и пряк пламък) и всички останали артикули, аксесоари и материали.

Инфо: www.paulmitchell.bg